Как AI промени ролята на S&P 500

В пазар, пълен с дисбаланси, най-големият страх за инвеститорите в момента е да не изпуснат следващия импулс нагоре, защото нямат достатъчна експозиция към сделката, която движи акциите — AI trade.

AI темата продължава да поддържа възходящия тренд на S&P 500, но доходността е силно концентрирана в ограничен брой големи компании. Това означава, че много инвеститори вероятно остават недостатъчно изложени именно към акциите, които носят основната част от ръста на индекса.

Под повърхността картината е значително по-слаба. Останалата част от пазара изостава, тъй като капиталът почти не търси алтернативи извън AI и energy. Опасенията около инфлацията и по-рестриктивната парична политика продължават да ограничават останалите сектори.

За инвеститорите, които не могат или не искат да държат прекалено голяма директна експозиция към лидерите на пазара, upside call опциите се превръщат в начин да участват в евентуално ново движение нагоре.

Това се вижда и при опциите — call skew се покачва, за разлика от еквивалентния put skew. Това показва, че инвеститорите в момента са по-заинтересовани да защитят портфейлите си от риска да изпуснат силно движение нагоре, отколкото от риска от рязък спад.

Интересното е, че условията за downside hedging остават сравнително благоприятни, но инвеститорите до голяма степен не използват тази възможност, особено при индексите.

Основната картина е необичайна: страхът от пропускане на нов AI rally в момента изглежда по-силен от страха от пазарна корекция.

Страхът на пазара в момента е концентриран основно в right-tail риска — силно продължение на ралито при акциите, а не в рязък спад.

Според Charlie McElligott от Nomura call skew при S&P 500 е в 99-ия персентил, което показва изключително силно търсене на out-of-the-money call опции спрямо at-the-money контрактите. Това е ясен знак, че инвеститорите се опитват да се защитят от сценарий, при който индексът продължи рязко нагоре.

Причината е, че малка група от големи AI winners върши почти цялата работа за индекса, докато останалата част от пазара изостава — или защото се възприема като уязвима от AI disruption, или защото високите лихви продължават да я натискат.

В този контекст MegaCap Tech call spreads се разглеждат като начин за участие при евентуален нов equities chase през следващия месец. Идеята е, че buy-side инвеститорите може да се окажат недостатъчно позиционирани, ако S&P 500 се насочи към 8 000 пункта при нов силен earnings импулс от AI компаниите.

Рисковете обаче остават сериозни. Тази седмица предстоят важни инфлационни данни, по-късно през месеца идва решението на Фед, а междинните избори са само след около три седмици. На този фон Фед запазва по-скоро hawkish tone, особено при високите цени на петрола и риска от ескалация около Иран.

Въпреки това пазарът остава изключително устойчив — през последните два месеца S&P 500 не е допуснал спад по-голям от 1%.

Основната картина е, че пазарът вече не се страхува толкова от корекция, колкото от това да не изпусне ново AI-driven melt-up.

Графиката, базирана на prime brokerage данни на Goldman Sachs, показва интересна картина: S&P 500 е близо до рекордни нива, но hedge funds изглеждат с едно от най-ниските си нетни участия в пазара от години.

На пръв поглед това може да се тълкува като знак, че short позициите са под сериозен натиск — затова на Wall Street подобен тип графика често се нарича “maximum frustration”.

По-дълбокият прочит обаче е различен. Hedge funds всъщност не са непременно short пазара като цяло.

Според данните net exposure при US fundamental long-short hedge funds е спаднал до около 46%, най-ниското ниво от април 2025 г. Това изглежда bearish на хартия, но в същото време експозицията им към Magnificent Seven достига 22% от американските им портфейли, най-високото ниво от 2022 г.

Тоест това не е класическо bearish позициониране. По-скоро фондовете държат ниска обща market exposure, но са overweight точно в малкото компании, които движат индекса.

Microsoft, Nvidia, Apple и Meta генерират приблизително 95% от ръста на S&P 500 от около 4% през последните три месеца.

Изводът е ясен: hedge funds не са short пазара — те са short всичко извън големите технологии и long единственото, което реално работи. Това обяснява защо индексът остава силен, въпреки че breadth под повърхността е значително по-слаб.

Технически short позиция в S&P 500 вече е почти равнозначна на short позиция срещу Big Tech, защото именно мегакап технологичните компании определят голяма част от движението на индекса.

Затова, ако напрежението при кредита и лихвите е реалният макро риск, по-смисленият hedge трябва да се търси там, където макроикономиката все още има силно влияние — банковият сектор. Американските банки са надолу с около 9% за последния месец и се намират близо до долната граница на 60-дневния си диапазон.

Едномесечната секторна картина също не показва класическа паника. По-скоро изглежда като ясно разделение между победители и губещи. Semiconductors, software и technology hardware остават сред лидерите, докато telecom, banks, real estate, utilities и transport са в дъното и momentum-ът им остава отрицателен.

Пазарът практически се разделя на две групи: от едната страна са rate-sensitive и economy-sensitive секторите, а от другата — AI trade. Междинна зона почти няма.

Основният извод е, че S&P 500 все по-малко функционира като чист macro instrument. Фондовете, които разпознават тази промяна, държат ниска net exposure към пазара, но остават long в големите победители. Тези, които продължават да използват short S&P като макро hedge, губят, защото всъщност залагат срещу Big Tech.

Истинският риск идва при обратния сценарий: ако mega-caps започнат да отслабват, тогава позицията, която досега изглежда като hedge, може внезапно да се окаже основният източник на експозиция и риск.