Ще се върне ли волатилността при акциите

Пазарите на акции от двете страни на Атлантика вероятно ще запазят относителната си устойчивост спрямо напрежението на пазара на американски държавни облигации, тъй като силният инвестиционен цикъл в технологиите и AI засега компенсира негативния ефект от по-високите discount rates.

Въпреки засиления натиск при лихвите, волатилността при акциите остава ниска, а движенията при облигациите влияят по-слабо върху оценките, отколкото в предишни цикли.

MOVE Index вече е над 100, докато VIX и европейският VDAX остават близо до долната граница на годишните си диапазони. Подобно разминаване исторически трудно се задържа дълго.

Обикновено волатилността при Treasuries и при акциите се движи по-синхронно, тъй като по-високата доходност и по-големите колебания на облигационния пазар затягат финансовите условия и повишават дисконтовите ставки за американските и европейските акции.

Сегашната дивергенция е особено интересна, защото growth stocks по принцип са сред най-чувствителните към по-високи доходности. Вместо това основните компании, които печелят от AI boom-а, продължават да се представят по-силно въпреки по-тежката лихвена среда.

Основният извод е, че AI capex и очакванията за бъдещ ръст на печалбите засега доминират над негативния ефект от по-високите лихви, но разликата между висока bond volatility и ниска equity volatility остава потенциален източник на риск, ако започне да се затваря.

Разминаването между висока волатилност при облигациите и сравнително спокойни акции все повече изглежда не като сигнал за предстоящ скок на equity volatility, а като знак, че технологичният инвестиционен цикъл променя начина, по който пазарът реагира на макрорисковете.

Малка група компании, свързани с AI, продължава да доминира представянето на индексите, особено в САЩ. Очакванията за силен ръст на печалбите засега имат по-голяма тежест от несигурността, която се вижда на облигационния пазар.

Това позволява на акциите да поемат среда, която в предишни цикли би оказала много по-силен натиск върху оценките. Очакванията за по-високи дългосрочни печалби компенсират негативния ефект от по-високите discount rates.

Резултатът е пазар, при който growth optimism тежи повече от Treasury stress. Рискът остава, че ако term premium и лихвената волатилност продължат да се покачват, връзката между rates и equities може отново да се засили и да повиши волатилността както в САЩ, така и в Европа.

Засега обаче AI цикълът остава водещият фактор при ценообразуването на акциите.