Какво се случва на пазарите след изявлението на FED?

Необичайно разделената Федерална резервна система в сряда запази основния си лихвен процент непроменен, докато политиците се опитват да оценят въздействието на политиката върху упоритата инфлация и очакват предстояща смяна на ръководството на централната банка.

На срещата, която може да се окаже последна за председателя Джером Пауъл на този пост, Федералният комитет за отворен пазар (FOMC) гласува да остави референтния лихвен процент в диапазона 3,5%–3,75%. Пазарите вече прогнозираха 100% вероятност за липса на промяна.

Въпреки това, срещата се оказа драматична заради нарастващ брой официални лица, които се противопоставиха на внушението, че може да последват нови понижения на лихвите.

Очакваше се рутинно гласуване за запазване на лихвения процент, но Федералният комитет за отворен пазар вместо това се раздели с 8–4 гласа, като различни членове изразиха различни мотиви за своя вот.

Последният път, когато четирима членове на FOMC изразиха несъгласие, беше през октомври 1992 г.

Гуверньорът Стивън Миран, както прави от встъпването си в централната банка през септември 2025 г., гласува против, в подкрепа на намаление с четвърт процентен пункт.

Другите трима „не“ гласа дойдоха от регионалните президенти Бет Хамак от Кливланд, Нийл Кашкари от Миннеаполис и Лори Логан от Далас. Те заявиха, че се съгласяват с решението за запазване на нивото, но „не подкрепят включването на насока за понижение на лихвите в изявлението в момента.“

Спорният момент за тримата беше следното изречение: „При разглеждането на степента и времето за допълнителни корекции на целевия диапазон за федералните фондове, Комитетът ще оценява внимателно новодошлите данни, развиващите се прогнози и баланса на рисковете.“

Формулировката подсказва, че следващото движение най-вероятно ще е надолу, което се подразбира от употребата на думата „допълнителни“, отразяваща, че последните действия по лихвите са били понижения. Хамак, Кашкари и Логан, заедно с няколко други официални лица на Фед, предупреждават за опасностите от продължителна инфлация. По-високите цени предполагат по-високи лихви за Фед, който е на насока за облекчаване от втората половина на 2025 г.

В изявлението след срещата комитетът отбеляза: „Инфлацията е висока, частично отразявайки последното увеличение на глобалните цени на енергията.“

Пазарите широко очакваха запазването на нивото и всъщност прогнозират липса на промени до края на тази година и дори през 2027 г. Официалните лица на Фед по време на мартенската среща посочиха, че очакват едно понижение тази година и още едно през 2027 г., което би свело лихвения процент до очакваното „неутрално“ ниво около 3,1%.

Решението бележи третата поредна среща, на която комитетът решава да не предприема промяна – след три последователни понижения през миналата година.

През по-голямата част от осемгодишния си мандат като председател Пауъл успяваше да поддържа силен консенсус в комитета, дори когато Фед се бореше да овладее инфлацията и да устои на агресивен политически натиск от страна на Белия дом.

Политиците обаче се изправят пред икономическа среда, в която инфлацията остава значително над целевото ниво на Фед от 2%, като тарифите на Тръмп и растящите цени на енергията усложняват политиката. Обикновено служителите на Фед биха игнорирали временните ценови шокове от тези фактори, но продължителността на покачванията поражда опасения за дългосрочно въздействие върху потребителите.

От друга страна, притесненията за пазара на труда с ниска заетост и ниски уволнения са намалели.

През март нетните работни места на нефинансовия сектор нараснаха с по-добри от очакванията 178 000, а безработицата спадна до 4,3%. За април фирмата ADP съобщава за среден седмичен растеж на частните работни места около 40 000, което допълнително показва, че картината на заетостта е здрава, макар и не изключително силна.

След вземането на решението за лихвите, вниманието бързо ще се насочи към пресконференцията на Пауъл. Пазарите обикновено следят внимателно изказванията на председателя за насоки за бъдещата политика, но в този случай най-важният въпрос ще бъде дали Пауъл ще остане на поста след края на мандата си като председател през май.

По-рано през деня Сенатският банков комитет с партиен вот подкрепи номинацията на президента Доналд Тръмп за нов председател на Фед – Кевин Уорш. Очаква се целият Сенат да последва, като това ще отбележи първата смяна на ръководството на Фед откакто Пауъл пое през 2018 г.

Пауъл е изправен пред избор – да се оттегли с идването на Уорш или да изкара остатъка от двугодишния си мандат като гуверньор. Ако Пауъл реши да остане, това ще бъде първият случай от 1948 г., в който действащ председател не напуска Съвета на гуверньорите, от времето на Маринър Еклс.

Пауъл и Еклс са се сблъсквали с подобни предизвикателства под формата на натиск от Белия дом върху паричната политика. В случая на Еклс президентът Хари С. Труман е оказвал натиск Фед да поддържа ниски лихви, за да се намалят разходите за държавния дълг. Тръмп е оказвал натиск върху Фед да помогне на жилищния и трудовия пазар и да облекчи тежестта от почти 39 трилиона долара национален дълг.

По времето на Еклс този конфликт доведе до Договореността между Министерството на финансите и Фед от 1951 г., която помогна да се формализира независимостта на Фед чрез създаване на ясна бариера между двете институции.

Уорш е говорил за повторно разглеждане на тази договореност и нейното модернизиране за настоящата ера, в която притежанията на централната банка в облигации възлизат на около 6,7 трилиона долара. Председателят-избран е застъпник за укрепване на връзката с по-добра координация при издаване на дълг, като същевременно намалява влиянието на Фед на облигационния пазар.

Пауъл е говорил силно за независимостта на Фед. Опитът на Министерството на правосъдието да му издаде призовка във връзка с проекта за обновяване на сградата на Фед до момента е неуспешен, а наказателното разследване по въпроса е прекратено.