Накъде отива доларът? Несигурност и два възможни варианта

Биковете на долара остават зависими от развитието около Иран през второто тримесечие, като ценовото движение на 8 април след двуседмичното споразумение за прекратяване на огъня между САЩ и Иран потвърждава нашата оценка, че краткосрочната перспектива за долара е двуполюсна. Край на конфликта би ни върнал бързо към мечия ни сценарий от началото на първото тримесечие. Това също подкрепя виждането ни, че курс евро-долар над 1.20 остава постижим тази година. Междувременно стратегиите за диверсификация извън долара остават валидни, а дългосрочният структурен мечи сценарий – включително фискалните и дългови последици от войната – не бива да се пренебрегва и може отново да стане водещ фактор по-късно през годината.

Към 7 април индексът на долара на Bloomberg се е повишил с малко над 2% от началото на войната – сравнително слаб ход спрямо волатилността при други класове активи, отразявайки развитието на кризата в Близкия изток от 28 февруари. За второто тримесечие очертаваме два възможни сценария за евро-долар: тест на 1.15 и дори към 1.10 при по-сериозна ескалация, докато признаци за край на конфликта и оптимизъм около отварянето на Ормузкия проток биха върнали очакванията за 1.20. Последният сценарий се потвърждава от пазарното поведение след двуседмичното примирие между САЩ и Иран. В по-дългосрочен план, отвъд краткосрочната несигурност и цикличните фактори, войната засилва структурния мечи аргумент за долара и подкрепя диверсификацията извън него.

Войната с Иран и отражението ѝ върху глобалния риск, цените на петрола и икономическите перспективи разтърсиха валутите от Г-10 от 28 февруари насам, като ефектът продължава и в началото на второто тримесечие. Наблюдава се умерена сила на долара при влошаване на новините около войната. Позиционирането – закриване на къси позиции в долара от началото на първото тримесечие – подкрепи биковете, но този ефект отслабва, а пазарните движения остават сравнително слаби. Перспективата е двуполюсна: както показват движенията от 8 април, всяко успокояване на конфликта бързо ще върне мечия сценарий за долара. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голям е рискът от стагфлация за световната икономика и толкова по-силен може да стане цикличният бичи аргумент за долара.

Изявлението на SNB от 19 март сигнализира за нарастващ риск от валутна интервенция. Все пак, при несигурната геополитическа обстановка, привлекателността на франка като защитна валута остава огромна. Тъй като по-високите цени на суровините подхранват швейцарската инфлация, аргументите за силен франк могат да се завърнат по-късно тази година, променяйки обещанията на SNB за валутна намеса.